Престаралото се полицайче е твоя рожба, Цецероне
/Поглед.инфо/ Словото на президента Радев, в което той сподели на всеослушание това, което мислят болшинството българи – че с оставките на тирмата министри България няма да бъде изведена от цялостния батак, в който я натикаха ГЕРБ и присъдружените „ патриоти ”, предстоящо беше последвано от нашенски вид на реакцията „ А вие за какво биете негрите в Америка? ”На една повърхност бяха сложени трагичната злополука със 17 жертви край Своге и пътния случай, единият от участниците в който е бащата на президента.
Разбира се най-гласовит /така му е отредено по сюжет – в перманентния спор с Радев той да играе ролята на неприятното ченге, а положителното ченге Борисов да показва доброжелателност/ отново се оказа Цветанов. В типичния си, неясен при слушане и мъчно понятен при първо четене жанр. След като многословно мъдрува на тематика „ що е то раздухване на проблем /за злополуката при Своге-бел.авт./...за да може да имаме някаква медийна вест ”, лицето, неслучайно известно с прозвището „ Цецерон ”, авторитетно разпорежда: „ Нека президентът има доблестта, да има отговорността и да застане като президент на страната, а не като партийният функционер на Българска социалистическа партия, да...създаде чувството, че институциите не работят ”. Тук не може да не се съгласим частично с Цветанов: не е прав президентът, че институциите на работят. Работят си, само че работят зле.
Всъщност цялата конспирация към пътното произшествие с присъединяване на президентския татко е в това, че служителят на реда написал акт на другия участник в случая, който в действителност бил пострадал. Едва ли ще се откри някой, който да си намерения, че в тази ситуация е задействан някакъв комплициран механизъм, при който вестта за случая незабавно е достигнала до „ Дондуков ” 2, от там, по персоналното разпореждане на президента Радев, е заповядано истината да бъде изопачена, с цел да бъде оправдан неговият татко. Това към този момент не би било доктрина на конспирациите, а доктрина на нелепостта, само че май тъкмо това се получава.
Просто става дума за престарание на локален служител на реда, теоретичен да се преценява със мощните на деня. И тук незабавно поражда въпросът: а в чия школа е бил обучаван въпросният натегач? Със сигурност президентът Радев няма нищо общо с тази школа. Кой беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи по време на царското ръководство, станал прочут с „ констатацията ”: „ Ние ги ловиме, те ги пускат ”? И по чието персонално предписание през 2003 г беше обстрелвана с гранатомет къщата и погубен притежателят й, поради което Международният съд осъди България за „ нарушение правото на живот на Тодор Димов – Чакъра ”. Кой беше министър на вътрешните работи когато се наложи и утвърди стилът с нарочените „ нарушители ” / ”лекарите-убийци ”/ и единствено те ли, поради който „ жанр ” от джоба на българските данъкоплатци изтекоха стотици хиляди за компенсиране на почтено набедените? /За читателя би било забавно да прочете в „ Уикипедия ” страниците, отдадени на славното министерстване на Цветанов. Там ще откри подробни информации със заглавия: ”Скандални изявления за почтени жители ”, „ Корупционни кавги ”, „ Присъди против България поради полицейски акции ”, „ Скандали за имотно положение ”, „ Скандали с подслушвания ”/. Именно в този „ ярък ” интервал, който продължава към този момент повече от десетилетие пазителите на реда бяха приучени да се оглеждат, ослушват и преценяват с кого си имат работа, с цел да не сгазят вероятно лука.
Така че престаралото се полицайче, написало лъжовния протокол, е твоя и на шефа ти рожба, Цецероне!
Послепис. Току що стана известно, че служителят на реда, съчинил погрешния протокол, е уволнен. Нищо ново: както нормално в последно време се намират изкупителни жертви /оставките на тримата министри, например/, само че системата остава непокътната.
Виж всички публикации от Константин Иванов-->
Разбира се най-гласовит /така му е отредено по сюжет – в перманентния спор с Радев той да играе ролята на неприятното ченге, а положителното ченге Борисов да показва доброжелателност/ отново се оказа Цветанов. В типичния си, неясен при слушане и мъчно понятен при първо четене жанр. След като многословно мъдрува на тематика „ що е то раздухване на проблем /за злополуката при Своге-бел.авт./...за да може да имаме някаква медийна вест ”, лицето, неслучайно известно с прозвището „ Цецерон ”, авторитетно разпорежда: „ Нека президентът има доблестта, да има отговорността и да застане като президент на страната, а не като партийният функционер на Българска социалистическа партия, да...създаде чувството, че институциите не работят ”. Тук не може да не се съгласим частично с Цветанов: не е прав президентът, че институциите на работят. Работят си, само че работят зле.
Всъщност цялата конспирация към пътното произшествие с присъединяване на президентския татко е в това, че служителят на реда написал акт на другия участник в случая, който в действителност бил пострадал. Едва ли ще се откри някой, който да си намерения, че в тази ситуация е задействан някакъв комплициран механизъм, при който вестта за случая незабавно е достигнала до „ Дондуков ” 2, от там, по персоналното разпореждане на президента Радев, е заповядано истината да бъде изопачена, с цел да бъде оправдан неговият татко. Това към този момент не би било доктрина на конспирациите, а доктрина на нелепостта, само че май тъкмо това се получава.
Просто става дума за престарание на локален служител на реда, теоретичен да се преценява със мощните на деня. И тук незабавно поражда въпросът: а в чия школа е бил обучаван въпросният натегач? Със сигурност президентът Радев няма нищо общо с тази школа. Кой беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи по време на царското ръководство, станал прочут с „ констатацията ”: „ Ние ги ловиме, те ги пускат ”? И по чието персонално предписание през 2003 г беше обстрелвана с гранатомет къщата и погубен притежателят й, поради което Международният съд осъди България за „ нарушение правото на живот на Тодор Димов – Чакъра ”. Кой беше министър на вътрешните работи когато се наложи и утвърди стилът с нарочените „ нарушители ” / ”лекарите-убийци ”/ и единствено те ли, поради който „ жанр ” от джоба на българските данъкоплатци изтекоха стотици хиляди за компенсиране на почтено набедените? /За читателя би било забавно да прочете в „ Уикипедия ” страниците, отдадени на славното министерстване на Цветанов. Там ще откри подробни информации със заглавия: ”Скандални изявления за почтени жители ”, „ Корупционни кавги ”, „ Присъди против България поради полицейски акции ”, „ Скандали за имотно положение ”, „ Скандали с подслушвания ”/. Именно в този „ ярък ” интервал, който продължава към този момент повече от десетилетие пазителите на реда бяха приучени да се оглеждат, ослушват и преценяват с кого си имат работа, с цел да не сгазят вероятно лука.
Така че престаралото се полицайче, написало лъжовния протокол, е твоя и на шефа ти рожба, Цецероне!
Послепис. Току що стана известно, че служителят на реда, съчинил погрешния протокол, е уволнен. Нищо ново: както нормално в последно време се намират изкупителни жертви /оставките на тримата министри, например/, само че системата остава непокътната.
Виж всички публикации от Константин Иванов-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ